Стига оплаквания!
Оплакването е нещо, на което всички се поддаваме от време на време по простата причина, че то ни кара да се усещаме добре. Подобно на доста други неща, които могат да бъдат приятни, било то пушенето на цигари или яденето на огромни количества сладкиши всеки ден, недоволството не е положително за здравето.
Човешкият мозък обича успеваемостта и не харесва да работи повече, в сравнение с е нужно. Когато правите някакво постоянно повтарящо се деяние, в това число това да се оплаквате, вашите неврони се разклоняват един към различен, с цел да улеснят потока на информация. Това прави повтарянето на същите тези видове държание доста по-лесно в бъдеще. Толкова по-лесно, че човек даже не осъзнава, че го прави.
Не може да вините мозъка си за това. Кой би желал да строи краткотраен мост всякога, когато пробва да прекоси река? Много по-логично е да бъде построен непрекъснат мост. Това е повода невроните да основават трайни връзки.
С други думи, честото недоволство пренавива мозъка по подобен метод, че за човек става по-лесно да се оплаква. Така с времето човек става, без значение от това какво се случва към него. Оплакването се трансформира в реакцията по дифолт.
Нещо повече, недоволството наранява и други области на мозъка. Изследователи от Станфордския университет са открили, че недоволството свива хипокампуса - частта на мозъка, която дава отговор за решаването на проблеми и дълготрайната памет. Увреждането на хипокампуса е в действителност рисково, изключително като се има поради, че това е една от частите на мозъка, които заболяването на Алцхаймер визира най-тежко.
Оплакването вреди на здравето
Макар че не е пресилено да се каже, че недоволството води до увреждане на мозъка, проблемите не свършват единствено с него. Когато човек се оплаква, тялото му освобождава картизол – прочут още като хормон на напрежението. Той води до реакция от вида битка за справяне или „ бягство “ (fight-or-flight response), пренасочвайки кръв, О2 и сила надалеч от всички системи, с изключение на тези, които играят основна роля за оцеляване. Иначе казано, кортизолът подвига кръвното налягане и равнищата на кръвна захар. Честото обособяване на кортизол отслабва имунната система и прави човек по-податлив на висок холестерол, диабет, сърдечни проблеми и затлъстяване.
Не сте единствено вие...
Тъй като по природа хората са обществени същества, нашите мозъци подсъзнателно имитират настроението на хората към нас - изключително на тези, с които прекарваме доста време. Това е процесът, които ни разрешава да бъдем съпричастни. Той обаче прави недоволството не по-малък проблем от пушенето – човек не е нужно да го прави, с цел да бъде повлиян отрицателно от него. Трябва да бъдете деликатни с прекарването на време в компанията на хора, които непрекъснато се оплакват. Те нормално чакат от вас да ги съжалите, което ги кара да се усещат по-добре. Помислете малко, бихте ли седели цялостен следобяд до човек, който не стопира да пуши? Най-вероятно ще се дистанцирате, с цел да предпазите здравето си. Правете същото и с хората, които не престават да се оплакват.
Лек против недоволство
Има две неща, които човек може да направи, когато изпитва потребност да се оплаква. Единият е да култивира държание, даващо приоритет на изразяването на. С други думи, когато изпитате предпочитание да се оплачете, пренасочете вниманието си към друго нещо, за което сте признателни. Прочуване на Калифорнийският университет в Дейвис открива, че хората, които по-често показват признателност за хубавите неща в своя живот, имат повече сила и страдат от по-малко стрес поради по-ниските равнища на кортизол. Всяка отрицателна мисъл е сигнал за пренасочване на фокуса върху нещо положително. С времето оптимистичния метод към нещата се трансформира в метод на живот.
Второто нещо, което може да извършите, е потребно в случаите, когато имате действителна причина за недоволство. В тези случаи би трябвало да прибегнете до недоволство, насочено към намирането на решение. Този развой минава през няколко стъпки:
Задайте си ясна цел – Преди да започнете да се оплаквате, би трябвало да знаете какъв резултат търсите. Ако не може да идентифицирате някаква цел, която желаете да постигнете посредством недоволството, то най-вероятно няма причина да го вършиме.
Започнете с нещо положително – Започването на недоволството с някакъв комплимент може да звучи необичайно, само че този метод предотвратява заемането на отбранителна позиция от индивида, с който споделяте. Ако да вземем за пример желаете да изразите разочарованието си от неприятно обслужване в дадена компания може да кажете нещо от рода на: „ От дълго време съм ваши клиент и до момента постоянно съм бил удовлетворен от услугите ви, но… “
Бъдете съответни – Когато се оплаквате от нещо, не е изключително потребно да споделяте всяка незначителна преживелица, която ви е подразнила през последните 10 години. Просто адресирайте актуалната обстановка и бъдете колкото се може по-конкретни. Използвайки горния образец, вместо да кажете: „ Ваш чиновник се отнесе жестоко с мен “, опишете тъкмо какво е било неговото държание и по какъв начин той ви е обидил.
Завършете с нещо положително - Ако приключите недоволството си с думите: „ Никога повече няма да пазаря при вас “, събеседникът ви ще изгуби мотивация да предприеме дейности по вашата тъжба. По този метод задачата на недоволството се губи. Вместо това, затвърдете целта си и изразете вяра, че стремежи резултат ще бъде реализиран: „ Надявам се, че ще разгадаем този проблем и ще можем да запазим бизнес връзките си “.
...................
Травис Брадбeри , създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “и съосновател на TalentSmart, за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Човешкият мозък обича успеваемостта и не харесва да работи повече, в сравнение с е нужно. Когато правите някакво постоянно повтарящо се деяние, в това число това да се оплаквате, вашите неврони се разклоняват един към различен, с цел да улеснят потока на информация. Това прави повтарянето на същите тези видове държание доста по-лесно в бъдеще. Толкова по-лесно, че човек даже не осъзнава, че го прави.
Не може да вините мозъка си за това. Кой би желал да строи краткотраен мост всякога, когато пробва да прекоси река? Много по-логично е да бъде построен непрекъснат мост. Това е повода невроните да основават трайни връзки.
С други думи, честото недоволство пренавива мозъка по подобен метод, че за човек става по-лесно да се оплаква. Така с времето човек става, без значение от това какво се случва към него. Оплакването се трансформира в реакцията по дифолт.
Нещо повече, недоволството наранява и други области на мозъка. Изследователи от Станфордския университет са открили, че недоволството свива хипокампуса - частта на мозъка, която дава отговор за решаването на проблеми и дълготрайната памет. Увреждането на хипокампуса е в действителност рисково, изключително като се има поради, че това е една от частите на мозъка, които заболяването на Алцхаймер визира най-тежко.
Оплакването вреди на здравето
Макар че не е пресилено да се каже, че недоволството води до увреждане на мозъка, проблемите не свършват единствено с него. Когато човек се оплаква, тялото му освобождава картизол – прочут още като хормон на напрежението. Той води до реакция от вида битка за справяне или „ бягство “ (fight-or-flight response), пренасочвайки кръв, О2 и сила надалеч от всички системи, с изключение на тези, които играят основна роля за оцеляване. Иначе казано, кортизолът подвига кръвното налягане и равнищата на кръвна захар. Честото обособяване на кортизол отслабва имунната система и прави човек по-податлив на висок холестерол, диабет, сърдечни проблеми и затлъстяване.
Не сте единствено вие...
Тъй като по природа хората са обществени същества, нашите мозъци подсъзнателно имитират настроението на хората към нас - изключително на тези, с които прекарваме доста време. Това е процесът, които ни разрешава да бъдем съпричастни. Той обаче прави недоволството не по-малък проблем от пушенето – човек не е нужно да го прави, с цел да бъде повлиян отрицателно от него. Трябва да бъдете деликатни с прекарването на време в компанията на хора, които непрекъснато се оплакват. Те нормално чакат от вас да ги съжалите, което ги кара да се усещат по-добре. Помислете малко, бихте ли седели цялостен следобяд до човек, който не стопира да пуши? Най-вероятно ще се дистанцирате, с цел да предпазите здравето си. Правете същото и с хората, които не престават да се оплакват.
Лек против недоволство
Има две неща, които човек може да направи, когато изпитва потребност да се оплаква. Единият е да култивира държание, даващо приоритет на изразяването на. С други думи, когато изпитате предпочитание да се оплачете, пренасочете вниманието си към друго нещо, за което сте признателни. Прочуване на Калифорнийският университет в Дейвис открива, че хората, които по-често показват признателност за хубавите неща в своя живот, имат повече сила и страдат от по-малко стрес поради по-ниските равнища на кортизол. Всяка отрицателна мисъл е сигнал за пренасочване на фокуса върху нещо положително. С времето оптимистичния метод към нещата се трансформира в метод на живот.
Второто нещо, което може да извършите, е потребно в случаите, когато имате действителна причина за недоволство. В тези случаи би трябвало да прибегнете до недоволство, насочено към намирането на решение. Този развой минава през няколко стъпки:
Задайте си ясна цел – Преди да започнете да се оплаквате, би трябвало да знаете какъв резултат търсите. Ако не може да идентифицирате някаква цел, която желаете да постигнете посредством недоволството, то най-вероятно няма причина да го вършиме.
Започнете с нещо положително – Започването на недоволството с някакъв комплимент може да звучи необичайно, само че този метод предотвратява заемането на отбранителна позиция от индивида, с който споделяте. Ако да вземем за пример желаете да изразите разочарованието си от неприятно обслужване в дадена компания може да кажете нещо от рода на: „ От дълго време съм ваши клиент и до момента постоянно съм бил удовлетворен от услугите ви, но… “
Бъдете съответни – Когато се оплаквате от нещо, не е изключително потребно да споделяте всяка незначителна преживелица, която ви е подразнила през последните 10 години. Просто адресирайте актуалната обстановка и бъдете колкото се може по-конкретни. Използвайки горния образец, вместо да кажете: „ Ваш чиновник се отнесе жестоко с мен “, опишете тъкмо какво е било неговото държание и по какъв начин той ви е обидил.
Завършете с нещо положително - Ако приключите недоволството си с думите: „ Никога повече няма да пазаря при вас “, събеседникът ви ще изгуби мотивация да предприеме дейности по вашата тъжба. По този метод задачата на недоволството се губи. Вместо това, затвърдете целта си и изразете вяра, че стремежи резултат ще бъде реализиран: „ Надявам се, че ще разгадаем този проблем и ще можем да запазим бизнес връзките си “.
...................
Травис Брадбeри , създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “и съосновател на TalentSmart, за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ